Никола Милев

Никола Илиев Милев е виден български историк, публицист, държавен деец, дипломат и участник в македонското революционно движение, виден масон.

Роден е на 8 май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско.

Учи в имперския лицей "Галата сарай" в Цариград, а по-късно завършва история в Софийския университет. Печели стипендия на името на Марин Дринов и специализацира във Виена.

По време на Балканската война е преводач в щаба на Втора българска армия. След това става доцент в Катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет. Директор на Дирекцията по печата при Министерство на външните работи и вероизповеданията. Един от основателите на партия Народен сговор и редактор на нейния вестник "Слово", както и на вестник "Еко дьо Бюлгари". Народен представител е в 21-вото Обикновено народно събрание. Работи като съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева. Участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно на периодичния печат на македонските българи.

Научните изследвания на проф. Никола Милев обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ - от VII век до Възраждането. Най-известни са трудовете му, засягащи католическата пропаганда в българските земи през Османския период и българите католици. Автор е на изследванията "Кубрат от историята и Кубер в "Чудесата на св. Димитрия Солунски", "Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век", "Един неиздаден документ за българската история", "Факторите на Българското възраждане", "Български лични и семейни имена от XVII век", "Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557-1615)", "Историческите връзки между българи и поляци" и др.

Умира на 13 февруари 1925 г. при покушение на булевард "Дондуков" в центъра на София, малко преди да замине за САЩ. където е назначен за пълномощен  министър.