Класация
Георги Бакалов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Проф. д-р Георги Петров Бакалов е български историк.
Роден е на 15 май 1943 г. в Неврокоп (днес Гоце Делчев).
Завършва Философско-историческия факултет на Софийския университет и става научен сътрудник в Института по балканистика при БАН, секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния, в Солунския университет, както и в Центъра по византийски проучвания в Солун. Става асистент, по-късно доцент и професор по история на Византия в Историческия факултет на Софийския университет.
Заема длъжностите заместник директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, заместник-декан и декан на Историческия факултет, ръководител катедра „История на Византия и балканските народи“, заместник-ректор по научноизследователската дейност, заместник-ректор по административната дейност на Софийския университет. Чете лекции по история на Византия, византийска култура и обща история на християнството в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. През 2009 г. е назначен за председател на Държавна агенция "Архиви".
Член е на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при фондация „Тангра-ТанНакРа“, главен редактор на списанията „Български векове“ и „История“, член на няколко редакционни колегии на други научни списания.
Проф. Бакалов работи в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище. По-важни трудове - „Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии“, „История на средните векове“, „Въведение в християнството“, „Византия. Културно-политически очерци“, „Средновековни етюди“, „Религиозни аспекти на държавната идеология в средновековна България“, „Политическите теории във Византия“, „История на религиите. Университетски курс лекции“, „История на религиите“, „История на Българите. Т.I от Древността до края на XVI век“.
Удостоен е с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен и с почетен знак на Софийския университет със синя лента.
Умира на 22 юни 2012 г.