Веселин Бешевлиев

Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог.

Роден е на 25 март 1900 г. в София.

Следва история и славянска филология в Софийския университет и класическа филология в Германия — Хале, Йена и Вюрцбург, където завършва с докторат. Асистент, доцент и извънреден професор по класическа филология в Софийския университет. Действителен член на Българския археологически институт и член-кореспондент на БАН.

Ръководи секция "Епиграфика" при Археологическия институт и музей при БАН и на секция "Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите" при Института за балканистика при БАН.
Член е на Унгарското ориенталско дружество. Носител на Хердерова награда. Действителен член на Саксонската академия на науките.

Научното наследство на Веселин Бешевлиев обхваща широк тематичен диапазон. Творческият му път се дели на два периода - до и след 9 септември 1944 г. От първия период са трудовете "Гръцки език в първобългарските надписи", "Към въпроса за т. нар. адмиратив в българския език", "Към въпроса за етногенезиса на старите македонци", "Влиянието на гръцкия език върху българския", "Българи и гърци и техните взаимни влияния през вековете", "Плиска в географските карти от 17-18 век" и др. Уволнен от университета след 1944 г. и реабилитиран няколко години по-късно, пише зрелите си исторически трудове "Епиграфски надписи", "Надписите около Мадарския конник", "Траките в края на античността", "Из късноантичната и средновековна география на Североизточна България", "Късногръцки и къснолатински надписи", "Античните градове и съдбата им в ранното средновековие", "Първобългарските надписи и тяхното културно и историческо значение" и др.

Умира на 9 октомври 1992 г.