Георги Минчев

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец, един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците).

Роден е на 9 април 1943 г. в София.

Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). По-късно завършва телевизионна режисура в Брюксел. Като студент е удостоен с Голямата награда на авторитетния навремето международен конкурс “Златният Орфей” с песента "Бяла тишина", която е обявена и за Мелодия на годината '67

Работи с Щурците, със Сребърните гривни. Пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард.  Записва малко известни у нас песни на френски език. Работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Водещ е на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“.

След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“, в която членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. С Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“.

Повечето негови песни са хитове - „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“, „Гадже бонбон“, „Бяла тишина“, „Снегът на спомена“, „Сребърни ята“, „Блажени години“, песента "Българският рок“ се превръща в химн на българската рок-музика.

Умира на 18 февруари 2001 г., завещавайки китарата си на Васко Кръпката.

В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София.