Класация

Ангел Попов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Ангел Попов е български предприемач, създател на първия завод за макарони в България.  
 
Роден е на 8 февруари 1835 г. във Велико Търново. 
 
Учи в училището към местната църква "Свети Никола". На 13 години печели първите си пари като чирак в шивашка работилница. С даден от баща му капитал става търговец на терзийска и абаджийска стока. Заминава за Верона, Италия, където впечатлен от търговията с коприна изучава в тънкости технологията за нейното производство. Започва да търгува с бубено семе, изкупувано от италианската фирма "Адолф Нотари".  С натрупания капитал построява в Килифарево фабрика за коприна, която скоро фалира. Преустройва я във фабрика за книжни произведения - хартия за писане, за амбалаж и мукава. Няколко години по-късно обаче голяма кражба на пратка хартия отново го довежда до фалит.    
Случайност му дава идея да изгради парна мелница. Този бизнес потръгва и през 1892 г. Попов прави първата фабрика за макарони и фиде у нас, а голяма част от продукцията отиват за износ, даже и в Италия.
  
Богатият търновчанин, заедно със съпругата си Мария, често пътува до Виена, за да посещават оперни или театрални премиери, музеи и галерии. Страстта към изкуството пренася в родния си град, ставайки най-големия спонсор на театралната трупа на читалище "Надежда", от която води началото си Великотърновският театър. Участва и в обществения живот на града, в борбите за църковна и национална независимост. След Освобождението е избран за народен представител. 
Попов и съпругата му правят големи дарения на общината, на женското дружество "Радост", на спортното "Юнак" и на читалището - даряват имоти и пари за разширяването на техните библиотеки. Основават училище за шев и кройка, наречено "Мария Попова".
 
Умира на 24 януари 1920 г. без да остави наследници, а всичко оставя на общината и на фондация, носеща неговото име, която да се поддържа и развива създаденото от него.. В завещанието си оставя пари за построяването на техническо училище в града и нарежда то да се издържа с част от приходите на фабриката за макарони. Днес то е строителен техникум и носи името на дарителя.