Кръстьо Кръстев (физик)

Кръстьо Кръстев е български физик със световна известност.

 

Роден е на 12 юли 1900 г. в Силистра.

 

Завършва образованието си в София. Завършва минно инженерство в Германия, където защитава три доктората. Връща се в България и е назначен като директор на железниците и пощите. По това време прави първите си изобретения, сред които е система за въздействие върху влака за предотвратяване на катастрофи.  

 

Едва 30-годишен става професор по физика, технология и химия на мощните експлозии във Военната академия в София. Получава златен медал от Военното министерство за изобретение, осигуряващо точна артилерийска стрелба.

 

Като сътрудник на Артилерийската лаборатория, по време на стрелби с тежки оръдия използва измервателни уреди, които  отчитат непознат феномен, който той нарича "електромагнитна пулсация". Изследва явлението в сътрудничество с изтъкнати физици от Отдела за измервателни уреди на "Сименс", както и с физика Макс Планк. През 1933 г. неговото откритие е регистрирано с осцилограф и научно потвърдено от немските физици и получава името "Ефектът на Кръстев". На тази база се създава сигурна система за регистриране на ядрени експлозии по цялото земно кълбо. 

 

Под ръководството на професор Кръстев се откриват три индустриални предприятия в София - завод за електротехническо оборудване "Едисон", завод за химикали и лекарства "Алтрос" и електрохимически завод "Аляска".

 

Проф. Кръстев участва в конструирането на уреди за точното насочване на немските балистични ракети "Фау-1" и "Фау-2". 

 

На 9 септември 1944 г. Кръстев, пътувайки към България, разбира за държавния преврат и променя маршрута си - отива в Италия, а по-късно емигрира в Канада. Става директор на научноизследователски център в Торонто. После се установява в САЩ и застава начело на научноизследователския институт за сплави за хирургически инструменти в Шампейн.

 

Привлечен е като специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили на САЩ - сътрудник на специална изследователска лаборатория към Университета в Мичиган. Участва като съветник на Женевската конференция по разоръжаването през 1950 г. Среща се с Айнщайн и обсъжда с него различни нови насоки за приложение на "Ефекта на Кръстев". 

 

Получава американско гражданство заедно със семейството си и Награда за изключителна служба от американската армия - най-високото отличие, което се дава на цивилно лице. Подкрепя програмата на президента Айзенхауер "Атомът за мирни цели". 

 

Умира на 16 септември 1969 г., а три години по-късно урната с праха му е пренесена в България