Марко Рясков

Марко Илиев Рясков е български финансист, управител на БНБ и министър на финансите.

 

Роден е на 2 декември 1883 г. в Габрово.

 

Завършва Антверпенския висш търговски институт в Белгия. Специализира в Германия.

 

Работи в Бургаския клон на Българска земеделска банка, в Българска кредитна банка в София, в Централно управление на Българска земеделска банка. Участва във въвеждането на ипотечните заеми, сравнително нова за страната практика. По време на Междусъюзническата война евакуира архива на банката, а помещенията й са превърнати във военна болница. По време на Първата световна война е мобилизиран във военното министерство, където организира счетоводството на интендантството.

През 1935 г. оглавява БНБ и участва в делегацията по преговорите за разсрочване на плащанията по българските заеми в Англия, Австрия и Германия. Предложен му е постът министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема временно длъжността, за да подготви законопроект за данъчното облагане. 

След 9 септември 1944 г. е арестуван и откаран в Дирекция на милицията в София, където е разпитван месеци наред. Впоследствие е откаран в ТВО ("трудововъзпитателно общежитие") в Бобовдол, където участва в строежа на жп линия Дупница - Бобовдол. През 1945 г. е освободен и веднага назначен отново за директор на Българска кредитна банка. По-късно е назначен за съветник във Върховната стопанска камара. При сливането на банките през 1948 г., след почти 40 години работа в системата, Марко Рясков подава оставка, за да не бъде уволнен.

Отново е арестуван и подлаган на многобройни разпити. Не са намерени причини за внасяне на обвинение и подвеждане под отговорност, но е изпратен в Белене за срок от 5 години. След смъртта на Сталин е освободен от затвора като подписва декларация, че няма да разгласява защо е въдворяван в ТВО. 

 

Починал на 1 март 1972 г.