Класация
Георги Стаматов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Георги Порфириев Стаматов е български писател.
Роден е на 25 май 1869 г. в Тираспол, Русия в семейство на бесарабски българи.
Детството му минава в Русия без да подозира за българското си потекло. След Освобождението, през 1879 г., се преселва в България с баща си. Завършва военното училище в София и служи за кратко като офицер в артилерията. Завършва „Право“ в Софийския университет. Работи като съдия в Кюстендил и Трън. След приключването на съдийската си кариера се прибира в София.
Сътрудничи на сп. „Мисъл“, "Българска сбирка", "Наш живот", "Съвременник", "Просвета", "Наблюдател", "Съвременен преглед", "Ново време", "Златорог", "Слънце", "Обществена мисъл", „Листопад“, „Македоно-одрински преглед“ и др.
Редом с Алеко Константинов и Стоян Михайловски, Георги Стаматов е един от най-ярките български сатирици - изобличители и моралисти. Пише основно разкази - "Прашинки" (сборник), „Паладини“, „Малкият Содом“, „Вирянов“, „Нарзанови“, „Венски“, „В миши дупки“, „За едно кътче на душата“, „Бивши Лермонтов“, „Старият прокурор“, „Скитници-рицари“, „В кабинетна мъгла“, „Шурочка“, „На котва“. Автор е и на романа "Рибари, на военната новела "Вестовой Димо", на критическото изследване "Чардафон Великий" - историята през призмата на хумористичната фамилиарност".
Умира на 9 ноември 1942 г. в София.