Генчо Кънев (Уста Генчо Големия)

Генчо Кънев (Уста Генчо Големия) е български строител и архитект.

Роден е през 1829 г. в тревненските колиби Генчевци.

Потомствен строител - учи първоначално при своя баща уста Къньо Тревненеца, който също е син на строител. По-късно учи и резбарство при свои близки. Учи занаята и от Колю Фичето, работи с него на моста край Бяла. Научава се сам да чертае планове и фасади. Едва 35-годишен вече строи по няколко сгради едновременно. Непрекъснато се образова,  владее няколко езика, смело използва композиционни и стилови елементи от различни епохи.

Негово дело са църквите "Света Богородица" в Габрово, "Св. Арахангел Михаил" в Калофер, "Света Троица" в Севлиево, катедралният храм „Успение на Пресвета Богородица” във Варна, храмът „Свето Сретение Господне” в с. Кметовци, съборен храм “Рождество на Пресвета Богородица” в Поморие, църквата "Св. Димитър" в с.Скорците, църквата в Калоферски манастир „Въведение Богородично“, църквата “Рождество Пресвета Богородица” в Старо Стефаново, „Св. Димитър” във  Видин, “Св. св. Кирил и Методий” в Свищов.

Генчо Кънев построява десетки училища из цялата страна - довършва изграждането на Априловската гимназия, строи Мъжката гимназия във Варна, училищата в Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Боженци, Благоево и др. В Русе издига и джамия, и синагога. Строи и мостове по Дряновската река - негово дело е първият български мост с хоризонтално платно.

Умира на 05 март 1890 г. в Сарафово.

На снимката: Катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" във Варна, дело на Уста Генчо