Константин Щъркелов.

Константин Георгиев Щъркелов е български художник, един от изявените ни пейзажисти, майстор на виртуозна акварелна техника, наричан "Царят на акварела".

Роден е на 25 март 1889 г. в София.

Учи в Рисувалното училище в София, но го напуска още в края на втората година поради тежкото си финансово положение. Заминава за Русия, където започва да работи като певец в църковен хор към манастира "Андреевское подводие". 

От Русия Щъркелов се завръща в България и завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Прави първата си самостоятелна изложба през 1911 г. в стаичката, служеща за гардероб до салона по история в Рисувалното училище. Там подрежда 80 свои картини и жъне голям успех. След закриването на изложбата цар Фердинанд, силно впечатлен от нея, откупува 27 картини. 

Посещава Египет, Палестина, Кипър и Санторини. Живее една година в Германия, където се запознава с Панчо Владигеров и има принос за написването на рапсодия "Вардар". Участва в оркестър "Бръмбъзъците" и в първото куклено театрално представление в София. 

Той е сред основателите на дружеството "Родно изкуство" и участва във всички негови изложби. Рисува пейзажи, цветя. По време на войните - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна - е военен художник - в над 300 скици и рисунки запечатва живота на фронта. Обикаля страната и рисува почти всички нейни кътчета. В картините му са запазени изгледи от Черноморието, Дунава, подбалканските полета, от Витоша, Лозенската планина, Плана и Верила, но най-добрите му картини са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Известни негови творби са "Есен край София", "Белоградчишките скали", "Пейзаж. Река", "Каналето край Вардар", "Полски букет", "Настроение" и др.

След 9 септември К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор, но по-късно е реабилитиран.

Константин Щъркелов е автор на текста на шлагера "Разлъка", за който се твърди, че е любимата песен на цар Борис.

Умира на 29 април 1961 г.