Иван Пенков

Иван Георгиев Пенков е български художник, фотограф, сценограф, живописец, приложник.

Роден е на 30 април 1897 г. в Казанлък.

Учи живопис и декоративни изкуства в София и в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Завършва Художествената академия в София при Дечко Узунов. Преподава сценография и е основател на Катедрата по сценография в Художествената академия. Председател е на Съюза на българските художници, оглавява Института за изобразителни изкуства към БАН. Една от най-значимите фигури на движението "Родно изкуство".

Пенков създава поредица платна - "На чешмата", "Манастир", "Задушница", "Майка с дете", "Богомолци", "Паисий", "Жътвар", "Разпятие", "Рилският манастир".

Като сценограф подготвя сценографии за авангардния "Театър Студия" в София, декори и костюми за различни постановки - "Принцеса Турандот", "Опиянение" на Стринберг, "Дванайсета нощ" на Шекспир, "Майстори" на Рачо Стоянов.

Изявява се и в областта на мозайката - Съдебната палата и аерогарата в София, стенописта - Бургаската търговска палата, залите на бившето Софийско застрахователно дружество "Орел".

Едни от най-забележителните стъклописи у нас са неговите композиции с фигурите на свети Климент Охридски, княз Борис и цар Симеон Велики в Ректората на СУ, образите на Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен в залите на БНБ и др.

Изявява се и в много области на приложното изкуство - металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление, автор е на мебели, декоративни кукли, метални предмети за бита, проекти за тъкани.

Създава цикъл шаржове на колеги, сред които Илия Бешков, Илия Петров, Кирил Цонев, Ненко Балкански, Любомир Далчев и др. Рисува свои автопортрети с молив, туш и маслени бои.

Умира на 28 ноември 1957 г.