Класация

Анастасия Головина

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Анастасия Ангелова Николова, по мъж Головина, е българска лекарка и психиатърка.

Родена е на 17 октомври 1850 г. в Кишинев, Молдова, потомка е на виден род бесарабски българи.

Учи медицина в Цюрих, но се включва в движението на руски студенти-революционери и е принудена да напусне Швейцария и завършва образованието си в Париж. Тя е първата дипломирана българска лекарка, чиято специализация е в областта на психиатрията. Защитава блестящо докторат в Сорбоната на тема „Хистологично проучване на стените на артерията”, впечатлявайки легендарния френски професор по анатомична патология Жан Шарко, наричан „Наполеон на неврозите”.

Завръща се в България и работи в Търновската общинска здравна служба, като училищен лекар в 1-ва Софийска девическа гимназия, ординатор в Александровска болница, оглавява психиатрично отделение във Варна.
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. се грижи за ранените войници в превърнатата в болница сграда на Народната банка.

Развива активна лекарска, научно-изследователска, популяризаторска и обществена дейност. Автор е на повече от 100 публикации. В работите си обръща внимание на профилактиката и общохигиенните мерки при инфекциозните болести и епидемиите по време на война. Въвежда много новаторски мероприятия и режима болните да бъдат извеждани на разходки, да се къпят и плуват в морето и др. Прави нововъведения в областта на аутопсията и уточняването на причините за смъртта.

Головина се посвещава и на много обществени дела - става активистка на няколко женски дружества, основателка на Варненския клон на БЧК, учредителка на Съюза за закрила на децата във Варна, участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна.

Развива щедра дарителска дейност - дарява дома си във Варна на Дружеството за закрила на децата и създава два големи фонда: единият за ученици от Варненската мъжка гимназия, а другият – за школници в родния град на съпруга ѝ – Белоозеркс в Беларусия.

Умира на 5 март 1933 г. във Варна.