Класация

Любомир Шарланджиев - Шарлето

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Любомир Иванов Шарланджиев – Шарлето, е български театрален и кино-режисьор.

Роден е на 18 април 1931 г. в Горна Джумая (Благоевград).

Завършва ВИТИЗ при Желчо Мандаджиев. Първоначално се изявява като актьор. Снима се в "Това се случи на улицата", "Години за любов". На снимачната площадка среща Невена Коканова и се жени за нея. В по-късните години изиграва още две роли – в „Точка първа“ (1956) и „Гибелта на Александър Велики“ (1968).

Стажува в Габрово, а после заминава за Русе, където постига шумен успех с театралната си постановка „Всяка есенна вечер”. Поставя и „Януари“, "С любовта шега не бива" и други. Основава местния киноклуб, става член на БКП. Заминава на специализация в Общосъюзния държавен институт по кинематография Москва при прочутия Михаил Ром.

Завръщайки се в България, получава самостоятелна работа по сценария на Тодор Монов „Хроника на чувствата”, който излиза на екран през 1962 г. От този филм започва неговото развитие като български кинотворец.

Работи като режисьор в Габровския и Русенския театър. Режисьор е на филмите „Веригата“, „Години за любов“, „Карамбол“, „Прокурорът“, „С дъх на бадеми“, „Най-добрият човек, когото познавам“, „Спомен за близначката“. Негов е и знаковият за всички времена телевизионен сериал „На всеки километър“.

По време на екранизацията на романа на Димитър Вълев "Трите смъртни гряха" Любомир Шарланджиев внезапно умира. Към онзи момент той е едва 48 годишен. Филмът е довършен от съпругата му Невена Коканова.

За заслугите си към киното получава „Златна роза” и Димитровска награда, печели и две Специални награди – 1973 и 1976 г. от Варненския фестивал на българския игрален филм. През 1980 г. СБФД посмъртно го удостоява с голямата си награда „Златна камера”.

Датата на смъртта е 22 юли 1979 г.