Цани Гинчев

Цани Гинчев е български възрожденски писател, просветен деец, публицист и етнограф.

Роден е през август 1835 г. в Лясковец.

Изучава естествени науки в Киевския университет. В България учителства в Русе, Габрово и Велико Търново. След Освобождението заема редица административни длъжности в новоформиращата се държава. Депутат е в Учредителното събрание.

Паралелно с учителската си дейност се занимава активно и с журналистика. Сътрудничи на редица възрожденски вестници и списания — „Цариградски вестник", „Българска пчела", „Македония", „Периодическо списание на Българското книжовно дружество" и др. Най-значителният му принос е основаното и издавано от него сп. „Труд", което по-късно служи като модел за списание „Мисъл”. Списанието има за мото „Знанието е сила, а трудът - богатство". В редактирането му привлича редица видни наши литературни критици, журналисти. Автор на повечето материали в списанието е самият Гинчев.

Автор е на книгите „Български басни“, повестите „Ганчо Косерката”, „Женитба”, „Зиналата стена”, пътеписа „Алтън Панега” и баладата „Две тополи или неожидана среща”. Намерени са и негови около 90 напълно неизвестни стихотворения и поеми - любовни, хумористични, патриотични, „пейзажни” и други, което го представя и като поет. Издирва и записва песни, предания, баяния, наричания.

Умира на 26 юли 1894 г.