Богдана Гюзелева-Вулпе

Богдана Гюзелева-Вулпе е българска оперна певица, сопран, първата жена-композитор в България.

 

Родена е на 5 февруари 1878 г. във Велико Търново.

 

Баща на Богдана е проф. Иван Гюзелев, който преподава математика и философия в Априловската гимназия в Габрово и е сред основателите на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науката) и народен представител в Първото обикновено народно събрание на Княжество България.

 

По инициатива на баща си тя се научава да свири на пиано и на цигулка. Завършва гимназия в родния си град, след което заминава за Германия, където учи оперно пее в Дрезденската консерватория. Живее в пансион за благородни девици, но своенравният ѝ и артистичен темперамент, шикозните за времето си рокли, които носи, шокират нейните възпитателки. 

 

Завръщайки се в България, Богдана продължава да се движи в бохемска среда. В дома на нейния баща често идват известни личности като Алеко Константинов, Михалаки Георгиев, Иван Вазов. Така се запознава и с бесарабския българин Иван Вулпе и скоро сключват брак. Така Богдана променя фамилията си на Вулпе, с която е известна и до днес.

 

Скоро младото семейство заминава за Русия се установява в Иркутск, където преподават в музикалното училище и пеят в оперния отдел на градския театър.

 

Заради рамириците в Руската империя през 1908 г., а и заради крехкото здраве на малкия им син, двамата се завръщат в България. Стават съучредители на Българската оперна дружба, която през 1921 г. се преименува на Народна опера. Богдана Гюзелева-Вулпе участва в спектаклите ѝ от самото начало първоначално с малки, а впоследствие с централни роли, първата от които е Неда в операта "Палячо" на Леонкавало.

 

Превъплъщава се в ролите на Кармен в едноименната опера на Бизе, Графиня Розина в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, Сиромахкинята в едноименната опера на Емануил Манолов, Тамара в "Демон" от Антон Рубинщайн, Тахир Беговица в едноименната опера на Димитър Хаджигеоргиев, Ирина в "Борислав" от маестро Георги Атанасов.

 

Богдана Гюзелева-Вулпе се изявява и като композитор - пише по собствени либрета общо три опери, три оперети, симфонични картини по народни мотиви, песни по стихове на Хайне и други автори. Първата си опера "Психея" пише през 1915 г. и поставя на софийска сцена като сама влиза в ролята на главната героиня Астра. Другите ѝ две опери са "Ферано" по мотиви от поемата "Испанци" от Лермонтов и "Пародия", която създава в периода 1917-1928 г. докато е в Турция. Трите ѝ оперети са "Любов", "Махараджа" и "Съюзници".

 

На премиерата на първата опера на Вулпе - "Психея", присъства самият цар Фердинанд, който в знак на възхищение ѝ подарява златно колие след представлението. Това колие впоследствие става повод за злословия от страна на враговете на Богдана, които довеждат до отстраняването на двамата съпрузи от оперната сцена. Не след дълго следва развод. 

 

Разочарована, Богдана Вулпе заминава за Европа и в продължение на 10 години се издържа основно от преподаване на уроци. През 1928 г. тя се завръща за постоянно в родината и живее в София. Последните години от живота си прекарва в бедност, като за да се прехранва, прави сувенирни кукли, които продава на чужди туристи.

 

Умира на 28 май 1932 г., едва на 54-годишна възраст.