Сергей Румянцев (Димитър Митовски)

Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър Дилов Митовски) е български поет и деец на БЗНС.

Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево (дн. Румянцево), Луковитско.

Като ученик-храненик в 17-ти пехотен доростолски полк успява да завърши Плевенската гимназия. Участва като доброволец в Балканската война. Завършва Школата за запасни подпоручици в Княжево и по време на Първата световна война се сражава на Дойранския фронт като командир на рота. Раняван е три пъти в сражения с французите.

Работи като учител в с. Златна Панега и с. Блъсничево, бори се за откриване на гимназия. Преподава български, краснопис и френски език. Пише стихове и епиграми. Уволнен е за участие в първомайска манифестация. При разследването дава показания в стихове, заради което тогавашния министър на просветата Омарчевски не само не го наказва, но го  назначава на работа в Народния театър като надзирател по чистотата. После работи като коректор и репортер във в. "Земеделско знаме", публикува стихове и "народии" в земеделските периодични издания. Вече под псевдонима Сергей Румянцев пише и в редактираното от него списание "Див дядо". Учи право в Свободния Университет.

Става член на БЗНС, сближава се с Александър Стамболийски. След деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и обвинен за участие в Търновските събития. Въдворен е в Плевенския затвор и интерниран в родното си село.

Литературната си дейност започва непосредствено след Първата световна война. Лириката му е с политическа насоченост, използва остра ирония и пародия. Приживе издава само една стихосбирка - "Селски бодили",  конфискувана от властите. Най-значителната му творба е „Гърмиш и жигосваш”.

Отвлечен и убит  на 17 април 1925 г. по време на априлските събития.