Павел Вежинов

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов.

Роден е на 9 ноември 1914 г. в София.

В началото сътрудничи на изданията "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др. После следва философия в Софийския университет. Първите му сборници разкази са „Улица без паваж“ и „Дни и вечери“.

Участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак". Пише повестите "Златан" и "Втора рота". След 50-те години Вежинов пише повече в жанра научна фантастика.

Става заместник главен редактор на вестник "Стършел" и на списание "Септември", работи в "Българска кинематография". Главен редактор на списание "Съвременник" и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Павел Вежинов е автор на разказите "Испанска холера", "Лош ден", "Момчето с цигулката", "Дъх на бадеми", "Когато си в лодката" и др., на повестите "Бариерата", "Белият гущер", "Езерното момче", "Измерения", "Синият камък", "Езерното момче", "В полето", "Далеч от бреговете", на романите "Звездите над нас", "Нощем с белите коне", "Самопризнание".
Негови са сценариите за филмите "Бариерата", "Следите остават", "Нощем с белите коне", "Зарево над Драва", "Тримата от запаса", "Специалист по всичко", "Лавина".

Умира на 20 декември 1983 г.