Рангел Вълчанов

Рангел Петров Вълчанов е български кинорежисьор.

Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско.

Завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи в Студия за игрални филми „Бояна“. Член е на Европейската филмова академия и народен артист. Дебютира в киното през 1958 г. с филма "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров. Това е първият български филм, който получава международно признание - втора награда за режисура в Прага и почетен диплом в Мелбърн.

Вълчанов е избран от кинематографичната общност за режисьор № 1 на България за ХХ век. Лауреат е на Държавната награда "Паисий Хилендарски" за изключителни заслуги за изграждането и развитието на българското киноизкуство и популяризирането му по света. Член е на БАН.

Режисьор е на филмите "На малкия остров", "Слънцето и сянката", "Инспекторът и нощта", "Вълчицата", "Пътешествие между два бряга", "Езоп", "Лице под маска", "Шанс", "Бягство в Ропотамо", "Следователят и гората", "С любов и нежност", "Лачените обувки на незнайния воин", "Последни желания", "За къде пътувате", "А сега накъде?", "Немирната птица любов", "Фатална нежност", "Изстрели в Храма на Удоволствията", "А днес накъде?". На някои от тях е и сценарист.

Изявява се и като актьор - филмите "Утро над родината", "Тревога", "Песен за човека", "Екипажът на „Надежда“, "Две победи", "Димитровградци", "Точка първа", "Слънцето и сянката", "Невероятна история", "Езоп", "Лачените обувки на незнайния воин", "Рапсодия в бяло", "Откраднати очи", "Раци".

Автор е на книгите "Ура! Най-после онемях", "Хем съм сам, хем няма никой" и "Всички ще умрем. А сега "Наздраве", които пише след като изгубва гласа си след операции.

Умира на 30 септември 2013 г.