Вера Мутафчиева

Акад. Вера Мутафчиева, доктор на историческите науки, учен, писател и публицист.

 

Родена е на 28 март 1929 г. в София. 

 

Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като асистент в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", аспирант е по османска история към БАН. Защитава дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя ХV-ХVІ в.". Става младши научен сътрудник в Института за история при БАН, старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, доктор на историческите науки и старши научен сътрудник I ст. "Доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски" и на Нов български университет. Избрана за академик от събранието на академиците на БАН.

 

Академик Мутафчиева е директор на Центъра за древни езици и култури, директор на Българския изследователски институт в Австрия, секретар на секция "Белетристика" на Съюза на българските писатели, заместник-председател и почетен член на БАН. Председател на Агенцията за българите в чужбина, член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България", учредител и пръв председател на Издателския съвет на Фонда.

 

Автор е на десетки изследователски студии по османистика, балканистика, на монографии и на множество публицистични материали. Има над 35 белетристични книги, някои от които многократно издавани и превеждани. Сред най-значимите ѝ творби са "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Последните  Шишмановци", "Рицарят", "Белот на две ръце", "Богомили", Аз, Анна Комнина", "Алкивиад малки", "Алкивиад Велики", "Младостта на Раковски", "Белият свят", "Бомбите", "Предречено от Пагане", "Бивалици", "Разгадавайки баща си", "Семейна сага".

 

Сценарист е на първата българска филмова суперпродукция "Хан Аспарух".

 

Умира на 9 юни 2009 г. в София.