Светослав Минков

Светослав Константинов Минков е български писател, считан за „баща“ на модерната българска фантастика.

Роден е на 12 февруари 1902 г. в Радомир.

Учи финансово дело в Мюнхен. След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани и интернирани в Радомир. Работи като служител в Народната библиотека в София, като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. Посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете.
След 9 септември 1944 г. Минков продължава да пише основно фейлетони и приказки за деца. Работи като коректор в редакцията на 'Работническо дело“, културен редактор на в. "Отечествен фронт“, в Радио София, в управление "Българска кинематография“, в редакцията на сп. "Български воин“, главен редактор на издателство "Български писател“.

Светослав Минков се смята за „баща“ на модерната фантастика в България. Автор е на произведения в жанровете диаболизъм, научна фантастика и сатирична фантастика. Негови произведения са  "Мадрид гори", "Другата Америка", "Дамата с рентгеновите очи" и много други.
Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада.

Заедно с Владимир Полянов основава първото специализирано издателство за фантастика в света - „Аргус“.
Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“ e смятан за първата фантастична книга в България.

Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.