Петър Динев

Петър Константинов Динев е виден български музиковед и композитор.

Роден е на 14 юли 1889 г. в костурското българско село Куманичево (днес Лития).

Завършва Духовна семинария в Цариград. Учи в Консерваторията в Санкт Петербург композиция и източна музика и право в Санкт-Петербургския университет. Преподава източна музика в Казанската консерватория.

След завръщането си в България работи като учител по музика, лектор по черковна музика в ДМА, учител в Духовната семинария и доцент в Духовната академия. Става инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод.

Той е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика. Автор е на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика: “Сходство между народните и църковни мелодии”, “Рилската църковнопевческа школа в началото на  ХIХ век и нейните представители”, “Народнопесенни елементи в българския църковен напев” и др. Разработва източноцърковните и старобългарски напеви и композира песнопения в техния стил. Издирва чувашки фолклор и търси сходствата му с българския по отношение на песни, обичаи, носии, имена. Превежда духовномузикални съчинения на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис. Хармонизира и обработва за хор около 60 македонски народни песни.

Умира на 2 юли 1980 г.