Радко Радков

Радко Василев Радков е български поет и драматург, наричан "българският Шекспир".

Роден е на 31 януари 1940 г. във Велико Търново.

Завършва Духовната семинария и класическа филология в СУ „Климент Охридски“. Работи като редактор в издателство „Народна култура“, като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Член на Съюза на българските писатели. Основател и главен драматург е на Старинния театър.

Майстор е на класическата сонетна форма. Автор е на книгите "Византийски запеви", "Сонети", "Слово за Търновград", "Царски сонети на любовта", "Сонети на любовта". Написва повече от 20 театрални пиеси, по-важни от които са "Балдуин Фландърски", "Хан Аспарух", "Патриарх Евтимий", "Сонети за Казънлъшката гробница", "Похвално слово за Словото", "Теофано", "Йоан и Цезарят", "Всенародно бдение за Апостола".

 Радко Радков е единственият творец в света, удостоен два пъти с международната Наполеонова награда "Солензара" на Френската Академия на науките за негови драми в стихове.

Носител на национални награди от конкурси за българска историческа драма и на църковния орден "Св. Софроний, епископ Врачански" - първа степен. За трагедията си в стихове "Балдуин Фландърски" е удостоен със званието "Кавалер на френската култура". Носител е и на Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство.

Умира на 1 септември 2009 г.