Дико Илиев

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент, създател на жанра хора за духови оркестри.

Роден е на 15 февруари 1898 г. в Карлуково.

Едва 13-годишен постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София. След Първата световна война свири по селски сватби във Врачанско. Почти цялата му по-нататъшна дейност е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк, на който става и диригент. Диригент е и на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В основата на творбите на Дико Илиев лежи народното творчество. Автор е на еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др. Едни от най-популярните и обичани хора на Дико Илиев са Дунавско хоро (право хоро), Александрийка (право хоро), Лудо младо (дайчово хоро), Селски празник (еленино хоро), Наша гордост (право хоро), Билка (дайчово хоро), Весела младост (право хоро), Скок (дайчово хоро), Касапски дни (право хоро), Сватбарска ръченица, Майски цветя (право хоро), Пробуждане на пролетта, Искърско хоро (право хоро).

Умира на 30 ноември 1984 г.