Елена Николай

Елена Николай (псевдоним на Стоянка Савова Николова) е българска оперна певица, призната от цял свят за най-великото мецосопрано на XX век.

 

Родена е на 24 януари 1905 г. в с. Церово, област Пазарджик. Отгледана от баба си и дядо си, тъй като когато е на 3 години, умира баща ѝ, а майка ѝ емигрира в САЩ.

 

Завършва Американския колеж в Симеоново. Решава да се насочи към операта и е забелязана от Иван Вулпе, който започва да ѝ преподава пеене, за да кандидатства в Консерваторията. На изпита по пиано и солфеж обаче Стоянка се проваля - мнението на изпитващите е, че тя е "безнадеждно немузикална". Тя обаче продължава упорито да пее и учи пиано.

 

Заминава при майка си и брат си в САЩ. Работи като продавачка и учи философия и италиански език в град Обърдин, Охайо. Страстта към музиката обаче не отслабва и след година и половина Стоянка решава да замине за Италия и се записва в консерваторията "Николо Паганини" в Генуа. Амбициите я подтикват да се яви на много сериозен конкурс в най-реномираната музикална академия "Джузепе Верди" в Милано. Състезават се 70 кандидати за 3 места. Стоянка се класира на първо място. Завършва академията с отличие. Тъй като е изключително бедна, буквално бездомна, нейният преподавател Винченцо Пинторини я взема да живее при него. Тя става като член на семейството, даже се омъжва за внука му Андреа.

 

Първоначално пее в оперни театри в малките градове на страната. За да бъде по-запоминаемо, нейният импресарио променя името ѝ на Елена Николай, с което става световноизвестна впоследствие.

 

Утвърждава се на най-големите оперни сцени в Италия. Триумфира под диригентството на самия автор Рихард Щраус в Кавалерът на розата в престижния неаполитански Сан Карло. Трябват ѝ четири години, за да стигне до миланската "Ла Скала", където попада през 1938 г. и в продължение на 19 години е примадона там, 22 сезона на "Сан Карло" в Неапол и още толкова на "Арена ди Верона". Налага се като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в "Норма", Сантуца в "Селска чест", Далила в "Самсон и Далила" на Камий Сен Санс. Изпълнява блестящо Верди, руски композитори, Вагнер.

 

Постоянен гост е на големите италиански театри в Торино, Венеция, Рим, Палермо, Парма, Генуа, Флоренция, на повечето европейски сцени, а също и в Америка - Чикаго, Далас, Ню Орлиънс, Метрополитън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Мексико Сити, Монреал, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Хавана, Сантяго де Чили, Канада, Колумбия, Венецуела. Пее с най-големите в оперното изкуство – от нашите Борис Христов и Николай Гяуров до световните легенди Рената Тебалди, Марио дел Монако и дори Мария Калас, която смята Елена Николай за голям съперник и даже успява да провокира ситуация, заради която българката да бъде отстранена за две години от "Ла Скала".

 

През 1943 г. се прибира за малко в България, подплашена от бомбардировките в Милано, но скоро и в София започват масираните терористични англо-американски нападения и тя се връща в Италия.

 

През 1963 г., след тежката загуба на майка си и съпруга си, Елена Николай по свое желание напуска оперната сцена в Милано и заминава за Рим. Там продължава кариерата си, но в киното. Снима се във филми на най-големия италиански кинорежисьор Виторио де Сика. Участва в седем негови филма, първият от които е "Il boom" ("Бум") с участието на Алберто Сорди.

 

В продължение на 20 години Елена Николай спонсорира дома за стари музиканти "Верди" в Милано. Последните си години изживява именно в този дом.

 

Умира на 23 октомври 1993 г. в Милано.