Змей Горянин

Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател.

Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе.

Завършва гимназия в родния си град. Работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница "Учител". През 1930 г. се мести в София, където работи като счетоводител в Дирекция "Храноизнос", а по-късно в Дирекция на печата към Министерството на външните работи. От 1942 г. се отдава изцяло на литературна дейност. 

Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията "Хиперион", "Българска мисъл", на вестниците "Литературен глас", "Светлоструй", на ежедневниците "Зора", "Време", "Пладне", "Земеделско знаме" и др.

Змей Горянин е енциклопедична личност. Автор е на повече от 50 книги - автобиографичната повест "Червеният хотел", трилогията "Дунавът тече", историческите романи "Княз Иван Кулин", "Бачо Киро", "Дунавът тече", "Ний умряхме - да живей народа", "Силата на робите", "Звезда керванджийка", повести и разкази за деца и юноши.
Превежда поезия и проза от френски и от славянските езици. Заедно с Елин Пелин списва и редактира списание "Българска марка".

Освен с писане, Змей Горянин се занимава с пеене, рисува с молив, изработва изящни миниатюрни дървени параклиси, църкви, манастири, кръстове. Оставя цяла колекция от архитектурни сувенири. Прави химически опити, събира рецепти от народната медицина, приготвя лекарства против хрема и кашлица.

През 1944/45 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм". Осъден е на една година затвор и на пълно заличаване от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. През тези последни 23 години от живота си той създава голяма част от поезията си. Пише стотици стихотворения, част от които са публикувани в "Църковен вестник" и в "Духовна култура", но не под псевдонима Змей Горянин, тъй като му е забранено да го използва, а под различни други - Станимир Сталев, Захария Лютаков, Марин Василев, Димитър Соколов и др., както и от истинското си име.

Последните седем години от живота си прекарва в самота в манастира "Седемте престола", където пише стихове с християнски мотиви, води си дневник, пише Кондиката на Бачковския манастир, оставя два недовършени романа, превежда пиеси за Музикалния театър, реставрира сам над 180 икони от Бачковския манастир.

Умира на 25 август 1958 г., погребан е в двора на манастира.