Георги Сава Раковски

Георги Сава Раковски (по рождение Съби Стойков Попович) е български публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България. 

Роден е на 2 април 1821 г. в град Котел. в заможно семейство. Родственик е с фамилиите Богориди и Мамарчеви.

Началното си образование получава в Котел, а после учи в Карлово при Райно Попович. Завършва гръцката гимназия в Цариград.

През 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция. През 1844 г. се връща в Котел, но е наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и започва работа като търговец и адвокат. 

През 1853 г., по време на Кримската война, Раковски създава Тайното общество в Свищов, което приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника - бяло, зелено, червено. Отново е арестуван, но спасен от влиятелни застъпници.  

През 1854 г. Раковски води малка чета, с която обикаля Стара планина. След неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, а после в Нови Сад. Тук издава поемата "Предвестник Горского пътника" и своя пръв вестник "Българска дневница". Заради антитурската му насоченост австрийските власти спират вестника, а Раковски е прогонен. Отново отива във Влашко, а после и в Одеса, където издава историческия сборник "Показалец" и изготвя своя Първи план за освобождението на България (1858 г.). Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от "Тайна канцелария". Това се явява нов етап в организирането на освободителното движение. 

През 1859-60 г. в Сърбия започва антитурска кампания. Раковски веднага отива там и започва да издава първия политически орган на освободителното движение в България - вестник "Дунавски лебед". 

В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението на България, който представлява конкретизация на първия - общо въстание с ръководен център "Привременно правителство". Идеята е един полк (легия) от 1000 души да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне до 150 000, а до черно море - до над 500 000 въстаници. В Търново трябва да работи Временно правителство, за което е изработен и устав. За изпълнението на този план през 1862 г. Раковски създава Първата българска легия в Белград, наброяваща около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжен сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.  

След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в Букурещ, където издава в. "Будащност" и редактира сп. "Българска старина". Там той става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили и затова през 1866 г. разработва своя Трети план за освобождение на България, наречен "Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето".В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство - "Върховно началство", начело на българската армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов. 

Умира на 9 октомври 1867 г.

Източник: История на България