Георги Райчев

Георги Михайлов Райчев е  български писател.

 

Роден е на 07 декември 1882 г. в село Землен, Старозагорско.

 

Без да завърши гимназиално образование, започва работа като писар в Стара Загора, а по-късно е деловодител в III мъжка гимназия в София и VI мъжка прогимназия в София. След Първата световна война е библиотекар в министерството на финансите и в Народното събрание, работи като коректор, журналист, инспектор по читалищата в министерството на просветата. Сътрудничи на списанията "Наблюдател”, "Звено”, "Демократически преглед”, "Българска мисъл”, "Златорог”, в хумористичните седмичници "Оса”, "Смях”, "Шантеклер” и др.

 

Автор е на книгите "Любов в полето. Весели разкази”, "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен”, "Царица Неранза”, "Лина”, "Греховна повест”, "Грях”, "Разкази”, "Умайон”, "Песен на гората”, "Еленово царство”, "Божи дарове”, "Легенда за парите”, "Ягодова майка”, „Димчови страници”, "Най-хубавото птиче. Весели приказки за деца”, "Господинът с момичето”, "Водният цар”, "Чудното огледало”, "Котешки заговезни”, "Намереният дневник”, "Небесният воин”, “Невидимият ездач”, "Измамената лисанка”, "Златният ключ", "Цар скъперник”, "Калинка”, “Краден заяк”, “Крилати гости”, "Хайдушкото село”, "Борко веселият”, "Марко Мързеланко”, "Благословен гост”, "Врабци-крадци”, "Верен другар”, "Циндил-пиндил и Джаста-праста", "Майстор Манаси", "Имало едно мече". Превежда "Басни” на Крилов. 

 

Георги Райчев получава от свой приятел - българин, заминал за Аржентина, един милион златни долара като подарък. Дарява ги до последния лев на Съюза на българските писатели.

 

Умира на 18 февруари 1947 г. в София.