Пимен Зографски

Свети Пимен Зограф е български зограф, храмостроител и книжовник, един от 9-те софийски светци. 

 

Роден е около 1540 г.  в София, рожденото му име е Павел. 

 

След смъртта на родителите и учителя си - зографския йеромонах Тома - Павел раздава имуществото си и заминава за Атон, където в манастира "Зограф" става монах, приемайки името Пимен. За да не се възгордее от голямата почит, която получава, Пимен става отшелник. Живее в колиба, храни се с кестени и треви, а в манастира ходи само, за да се причасти. Според легенда на 55-годишна възраст му се явява Св. Георги и му заръчва да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикаля българските земи, проповядва, върши чудеса с молитвите си, строи и обновява храмове и манастири, украсява ги със стенописи. Посещава София и нейните околности, Южна България и Бачковския манастир, цяла Северна България. Обновява около 300 църкви и 15 манастира, които стенописва сам, сред тях са Черепишкият и Суходолският манастир. Стенописите в манастира "Свети Никола" в землището на село Планиница, Царибродско, и в манастирската църква в Курило, край София, също се смятат за дело на Пимен Зограф и неговите ученици.

 

В края на дните си препоподният Пимен се установява в Черепишкия манастир, където умира на 3 ноември 1620 г. На този ден Църквата чества паметта му.

 

След години Черепишкия манастир е опожарен и изоставен. Монасите на Суходолския манастир (днес - в Сърбия) откриват гроба на светия зограф и пренасят чудотворните му мощи в своя манастир, където почиват и сега.