Бинка Желязкова

Бинка Димитрова Желязкова-Ганева е български кинорежисьор.

 

Родена е на 15 юли 1923 г. в Свиленград. 

 

Завършва Държавното висше театрално училище в София. Работи като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. В края на 1950-те години тя е една от малкото жени-режисьори в света, снимащи игрално кино.

Бинка Желязкова е режисьор на 7 игрални филма, повечето от които са по сценарий на нейния съпруг Христо Ганев - "Животът си тече тихо...“, "А бяхме млади“, "Привързаният балон“, "Последната дума“, "Басейнът“, "Голямото нощно къпане“, "Нощем по покривите“ и на два документални филма - "Нани-на“, "Лице и опако“.

 

В годините на социалистическия реализъм Бинка е наричана "непослушното момиче на българското кино". Творбите й печелят награди на фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Карлови Вари, но в България ги забраняват.

 

Умира на 31юли 2011 г.