Гюрга Пинджурова

Гюрга Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица.

Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Бащата е строител, но и свири на гъдулка, майката обича да пее – така Гюрга се увлича по музиката.

Съдбата е благосклонна и среща младата Гюрга с Христина Морфова, която успява да убеди родителите, че дъщеря им има дарба. Така момичето е записано в новооткритото Държавно музикално училище и завършва с отличие първия му випуск при Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, завършва със златен медал оперно пеене в Пражката консерватория.

Въпреки възможността за кариера в Европа, Гюрга се завръща в България, започва усилена концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в страната. Няколко години преподава пеене в София, Трън и някои трънски села. Става редовен сътрудник на Радио "София". На първия си концерт в България изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. За кратко е хористка в хора на Софийската народна опера.

През 1939 г. Гюрга Пинджурова прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. След 9 септември 1944 г. развива голяма концертна дейност заедно с други народни изпълнители в България и в чужбина. Записите ѝ в Националното радио са над 80, някои от тях се слушат и днес.

Най-прочутите песни в нейно изпълнение са "Гугутка гука в усое", "Море, Рада носи кова колан", "Попей ми, Янке ле, невесто", "Чича рече да ме жени", "Омиле ми, ягодо", "Пушка пукна", "Страхил войвода", "Казвай, хайдут Велко", "Стоян през гора вървеше", "Слънце зайде", "Взехме се две сирачета", "Хей, Балкан ти роден наш" и др. Благодарение на Гюрга Пинджурова партизанската песен „Хей, поле широко" става всенародно известна.

През 1951 г. Гюрга Пинджурова получава най-високото държавно отличие на НРБ за принос в науката, изкуството и културата – „Димитровска награда“. През 1969 г. е удостоена със званието „Народен артист“.

Умира на 10 ноември 1971 г. в София.