Мара Белчева

Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама.

 

Родена е на 8 септември 1868 г. в Севлиево.

 

Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София.

 

Омъжва за поета и политик Христо Белчев, но едва 23-годишна остава вдовица, тъй като той като е убит при покушението срещу министър-председателя Стамболов. Заминава да учи филология във Виена. Среща поета Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. След уволнението на поета от поста директор на Народна библиотека, двамата напускат страната. Мара продава дома си, за да осигури средства за пътуването. Отсядат за различни периоди в Цюрих, Лугано, Гьошенен, Люцерн, Рим, Флоренция. През 1912 г. в градчето Брунате Славейков умира, а тя се връща в София. По време на Междусъюзническата война е милосърдна сестра и учителка.

 

Мара Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда "Тъй рече Заратустра" на Ницше, "Потъналата камбана" на Хауптман и др. Пише и публикува интимна лирика. Автор е на "На прага стъпки. Стихове", "Пенчо Славейков. Бегли спомени", "Сонети", "Избрани песни. Стихове", "Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма", "И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма", "Весталка, неразбулена мечта. Стихове".

 

Умира на 16 март 1937 г.