Дончо Костов

Дончо Костов Стоянов е български агроном и генетик, един от основателите на генетиката у нас.

Роден е на 19 юни 1897 г. в село Локорско, Софийско.

Завършва "Естествена история" в СУ и "Агрономство" в Хале, специализира "Генетика" в Харвард. По-късно работи в Института по генетика в Ленинград, преподава в Ленинградския университет, работи в Института по растениевъдство в Санкт Петербург, в Института по генетика в Москва, където ръководи лабораторията по междувидова хибридизация.
В България работи като директор на Централния земеделски изследователски институт и като ръководител на катедрата по дарвинизъм, генетика и селекция към Агрономически факултет на СУ. Основава Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН.

Работи в областта на генетиката, цитогенетиката, цитологията и имуногенетиката. Голям е приносът му към изясняване причините за междувидовата несъвместимост и хибридния произход на видовете от род Nicotiana. Монографията му "Цитогенетика на род Nicotiana" е наградена с  престижната международна награда „Бернардини“, която се присъжда за най-добър научен труд по тютюна.

Дончо Костов публикува над 200 научни и още толкова научно-популярни статии, които са отпечатани в най-реномираните международни научни списания като Nature, Science, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, Genetics, Genetica, Current Science, Cytologia и др. Сред тях са "Патологичната митоза при тютюневите растения и формирането на наследствени тумори", с която доказва съществуването на спонтанни наследствени тумори при растенията, станали известни като "тумори на Костов", "Мутации и стареене при семената", "Хаплоидното растение Nicotiana Sylvestris" и много други. 

Умира на 9 август 1949 г.