Иван Дуйчев

Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф.

Роден е на 1 май 1907 г. в София.

Завършва история в Софийския университет. Специализира в Италия, където разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия". Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По-късно работи като асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет

Книгата му "Македония в българската история" след 1944 г. попада в списъка на "фашистките книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и няколко години превежда романи и научна литература от френски. По-късно е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история при БАН, става академик.
Член е на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-кореспондент е на Британската академия и на Понтификалната академия по археология в Рим. Чете лекции в големите европейски и американски университети.
Лауреат е на Хердерова награда.

Автор е на около 1000 публикации на 15 езика - "Рилският светец и неговата обител", "Чипровец и въстанието през 1688 г.", "Свети Климент Охридски", "Проучвания върху българското средновековие" и др. Професор Дуйчев изследва много книжовни паметници от Първата и Втората българска държава, преписката на папа Инокентий с цар Калоян, документи на софийската католическа архиепископия и др.

Умира на 24 април 1986 г. Завещава на Софийския университет цялата си научна библиотека, както и дома си, където сега се помещава Центърът за славяно-византийски проучвания, носещ неговото име.