Павел Марков

Павел Константинов Марков е български учен, физик.

 

Роден е на 2 май 1918 г. в Асеновград.

 

Завършва Физическия факултет в СУ. Специализира в Лабораторията по високи енергии в Дубна, където получава научната степен доктор на физико-математическите науки.

 

Работи в областта на експерименталната физика на високите енергии и полага началото на ново направление, наречено релативистка ядрена физика. Разглежда процесите на еластично разсейване на високоенергетични протони, деутрони и пиони от свободни протони, квазисвободни нуклони и деутрони. Показва, че съществува конструктивна интерференция между амплитудите на кулоновото и ядрено разсейване. Открива, че радиусът на силното взаимодействие на протона расте с увеличаване на енергията му. Изучава разпаданията на неутралния Ко-мезон, взаимодействията на неутронен сноп с енергии 40-70 GeV с въглеродна мишена, раждането на ламбда-це плюс барион. Идентифицира два канала на разпадане. 

 

Работи във ФИ като старши научен сътрудник и ръководител на лабораторията по ядрени фотоемулсии и високи енергии, в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика ръководи сектор "Високи енергии и космично лъчение със станцията на връх Мусала", в Катедрата по опитна физика на СУ е асистент, старши асистент, хоноруван преподавател, редовен доцент, хоноруван професор и професор. Преподава в СУ експериментална физика на високите енергии, в Националната математическа гимназия физика на елементарните частици. Член-кореспондент е на БАН и член на научния съвет на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика. Признат е за изобретател.

 

Умира на 5 май 1998 г. в София.