Петър Берон

Петър Берон (Петър Хаджиберович) е български учен енциклопедист, просветител, педагог, философ, лекар, ествественик, реформатор на учебното дело в България.

 

Роден е през 1799 г. в Котел в заможно семейство.

 

Първоначалното си образование получава в родния си град, после в гръцката Княжеска академия в Букурещ. После заминава за Брашов, където става учител в семейството на заможния сливенски търговец и просветител Антон Иванов. През 1824 г. с негова помощ издава "Буквар с различни поучения" - т.нар. "Рибен буквар" заради изобразените в края на книгата кит и делфин, който всъщност е първият новобългарски учебник.

 

Отново с помощта на Антон Иванов заминава за Германия, където се записва във Философския факултет на Хайделберг, но година и половина по-късно се прехвърля да учи медицина в Мюнхен. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина.

 

През 1831 г. Петър Берон защитава докторска дисертация и се връща в Крайова, Румъния, където започва работа като окръжен лекар. Междувременно, заедно с племенника си, организира и търговско дружество за търговия с аби и зърно, което носи значителни печалби. Купува чифлик до Крайова с площ 10 000 дка, който му дава финансова независимост и се отдава на научни занимания - освен медицина, изучава физика, химия, метеорология, геология, философия. Живее изключително скромно, за да пести средства за създаване на български училища.

 

През 1842 г. заминава за Париж и се отдава на изучаването на физико-математически и природни науки, в резултат на което издава повече от 25 тома научни съчинения, които се пазят в Сорбоната. Единият от тях е записан със златни букви там. Предлагат му френско поданство и благородническа титла, но той отказва с думите: "Аз съм българин и си оставам такъв".

 

Петър Берон създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение "Панепистимия" ("Всенаука"). Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при усвояване на четенето. Разработва въпроси от областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката.

 

Автор е на трудовете "Краснописие", "Система на атмосферологията", "Система на геологията", "Славянска философия", "Панепистемия" (седем тома), "Небесна физика" (три тома), "Физико-химия".

 

Петър Берон основава едно от първите девически училища у нас в родния си Котел. Част от спестяванията си отделя и за създаването на библиотека в града.

 

Приживе, още през 1853 г. Берон прави завещание в размер на 400 000 стари франка, преработено два пъти - през 1867 г. и през 1870 г., като определя големи суми за целите на българското образование. С част от парите е построена Одринската гимназия "Д-р Петър Берон", която се издържа само от лихвите на капитала му. Отпуска годишно по 200 жълтици за девическите училища в Шумен, Котел и Омуртаг. С неговата материална помощ са открити над 20 училища. Разпорежда доходите от недвижимите му имоти в Румъния - две мушии с гори, лозя и ливади, както и къщата в Крайова - да се ползват за заплати на учители, подпомагане на обучението, за отпечатване на учебници, които да се раздават безплатно. 

 

Умира на 21 март 1871 г. Причина за смъртта му става именно неговото завещание - удушен заради дарение в имението си в Крайова, Румъния.