Георги Бончев

Георги Бончев Николов е български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България, академик.

Роден е на 6 август 1866 г. в с. Жеравна, Котленско.

Първоначално бащата изпраща сина си в Тулча, Румъния, за да изучи шивашкия занаят и да продължи семейния бизнес. Жаждата за знания обаче кара Георги да се завърне в България, където завършва легендарната Априловска гимназия и получава солидна научна подготовка. Печели стипендия и заминава да учи в Загреб, където завършва естествени науки с докторат по философия. Избран е за асистент в катедрата по геология на същия университет, а по-късно я оглавява.

Въпреки множеството предложения за научна работа от световни институти, Бончев избира да се завърне в България. Започва работа като преподавател във Висшето училище в София, доцент и професор в Катедрата по минералогия и петрография, а по-късно и ректор на СУ.

Става действителен член на БАН. Основава и е пръв директор на Геологическия институт при БАН. Основател е и на Българското геологическо дружество, на Българското природоизпитателно дружество, на Българското пещерно дружество.

Организира редица експедиции из българските планини с цел да изследва и опише почвите в страната и да ги картографира. През 1911 г. съставя първата подробна геоложка карта на България. Проучва Сакар планина, Манастирските възвишения, черноморския бряг, Родопите, Стара планина, Осоговската планина, Средна гора, Рила и др. Работи и в областта на проучването на полезни изкопаеми и водоснабдяването в България. Основател е на гемологията и геоархеологията у нас. Основава Музея по минералогия. 

След изследователските си експедиции Бончев пише пътеписи и научни доклади, които след обстоен анализ превръща в научни трудове. Автор е на над 140 научни труда - "Стратиграфска геология", "Кристалография", "Практическо използване на скалите" и др., както и на университетските учебници "Петрография", "Обща минералогия", "Специална минералогия".

Умира на 7 март 1955 г.