Поп Богомил

Съществуват редица предположения и легенди за родното място на поп Богомил, свързани с местата с най-силно присъствие на богомилските организации – в Македония и Пловдивско. Една от тези легенди сочи с. Богомила в Бабуна планина, където е открит и гробът му. Друга легенда сочи с. Горно Павликени, Ловешко. За най-достоверна може да се приеме версията за Пловдивския регион, поради заселването през VІІІ век на много павликяни тук, от които поп Богомил заимства някои идеи.

 

Като свещеник, поп Богомил има сравнително високо образование за своето време, познава добре светото писание, православната църква и средновековното общество, които подлага на остра критика. Той изгражда учението си върху ясна и стройна философска структура, включваща космогония, христология, есхатология и етика. Проявява ораторски способности и умения да обяснява с прости и ясни слова християнското учение и да задоволява всички въпроси на любознателния средновековен човек за устройството на света и праведния път по примера на Христос. Нарича учениците си „мили на Бога”, учи ги да живеят непорочно и с чисти души сред природата, далеч от богатството и съблазните на църквата и дворците.

 

Учението на поп Богомил получава различни оценки от историците и философите. Едни учени го отричат като вредно и разрушително за обществото учение, което убива жизнената енергия и подкопава църквата и държавата. Други виждат в поп Богомил бунтаря срещу класовата несправедливост и идеолога на първото антифеодално религиозно движение. Безспорно е едно – поп Богомил е един от бележитите българи, създател на социално-религиозно учение и движение с хуманна и демократична насоченост, което се разпространява и в много други страни на Европа.