Тота Венкова

Тота Венкова Чехларова е българска лекарка, благотворителка, първата българка с висше медицинско образование след Освобождението.

Родена е през 1855 г. в Габрово.

Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище и става учителка там.

По време на Руско-турската война постъпва като самарянка във военен лазарет и посвещава живота си на страдащите и болните. Влюбва се в руски военен лекар, който е сред ранените в лазарета. Той ѝ помага да получи стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. Прекъсва следването си поради заболяване и се връща в България. По-късно заминава отново за Санкт Петербург като стипендиантка на Министерството на народната просвета. Завършва медицина през 1886 г. и става първата дипломирана лекарка в следосвобожденска България. Връща се в родината и започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.
Специализира в Санкт Петербург вътрешни и детски болести, а във Виена - акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. Работи като училищен лекар в Софийската девическа гимназия.

Поради здравословни проблеми д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. До края на дните си помага на болни, бедни и безприютни.
 
Умира на 23 декември 1921 г. в София. Завещава цялото си имущество в полза на народа си: 500 000 лева (тогавашни пари) на санаториума за гръдно болни в Искрец "Фердинанд I“ за обзавеждане на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца; 500 000 лева на Габровското девическо училище и 40 000 лева на Софийския университет.