Димитър Горов

Димитър Иванов Горов е български търговец, деец на българското революционно движение.

Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера.

Преселва се в Браила, Румъния, а по-късно се установява в Гюргево. С трудолюбие, находчивост и икономия успява да натрупа капитал и отваря фабрика за свещи и сапун и спечелва добро състояние. Печели авторитет сред жителите на града. Сключва брак със сестрата на Ангел Кънчев.

Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев. Дава значителни средства за организиране на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Поддържа хъшовете в Румъния, наема специална къща за Гюргевския революционен комитет. Подпомага успешното прехвърляне на оръжие, боеприпаси и тайна кореспонденция към България. Урежда конфликтите между революционерите и местната румънска власт. 

Финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" и "Песни и стихотворения от С. Стамболова". Дава част от парите, с които Христо Ботев купува печатницата си.

При подготовката на априлското въстание подпомага щедро организирането на четите на Таню Стоянов и Христо Ботев. Помага и в съставянето на плана за превземането на кораба "Радецки". Придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет. На него Ботев дава прощалните писма до семейството и приятелите си, както и задачата да извести западната общественост за целта на преминаването на четата му в България. Горов успява да изпълни мисията си като изпраща телеграми до двата европейски вестника - "Journal de Geneve" и "Republique Francaise", с което обявява на всеослушание, че българите ще се борят за своята свобода докрай. Скоро след това той е арестуван и хвърлен в Букурещкия затвор "Въкрещ".

При обявяване на Руско-турската война (1877-78) Горов разпродава цялото си имущество в Румъния и тръгва към България. Присъединява се към Руската армия като преводач и разузнавач.

След Освобождението се установява с жена си в Трявна, която скоро умира. Не успява да възстанови биснеса си със сапун и свещи на българска земя. Назначен е за околийски управител в ловешкото село Дерманци и в Плевен. При преследване на бандити се простудява сериозно и се разболява от туберкулоза.

Умира на 7 декември 1881 г. в крайна бедност.