Иван Давидков

Иван Иванов Давидков е български поет, белетрист, есеист и художник.

Роден е на 9 март 1926 г. в монтанското с. Живовци.

Завършва славянска филология в Софийския университет. Член на Съюза на българските писатели. Работи като редактор и главен редактор във вестник "Септемврийче", в Радио София, в списанията "Пламъче" и "Славейче". Дълги години е главен редактор на издателство "Български писател".

Пише стихосбирки за деца и юноши, сборници с лирика, романи, сборници с есеистика. Автор е на стихосбирките "Светлина от скрежа", "Крила и корени", "Тракийски могили", "Озарение", "Молитви за длетото и камъка", на повестите "Далечните бродове", "Къшей хляб за пътника", "Бял кон до прозореца", "Билет за Бретан", на романа "Лодката на Харон" и др.

Занимава се и с преводи от украински и беларуски език.

Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София.

Умира на 6 август 1990 г. в София.