Борис Георгиев

Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик.

 

Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна.

 

Следва живопис в Художествено училище при Николай Рьорих. Продължава обучението си в Мюнхен, Германия при Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Подписва платната си с "Boris Georgiev di Varna", който надпис е поставен и на надгробната му плоча.

 

В България се среща с Петър Дънов и рисува негов портрет, който е запазен до днес. Прави първата си самостоятелна изложба във Варна, участва в множество международни изложби. 

В Берлин Борис Георгиев се среща и сприятелява с Алберт Айнщайн, с чието съдействие организира изложба в галерията „Шулте“. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично.

В Индия се запознава със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител - Николай Рьорих. Тук създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия. Пътува и в други страни като Бразилия, но в последните години от живота си остава в Италия.

 

Най-прочути картини на Борис Георгиев са "Ave natura“, "Зима“, "Странникът и неговата сестра“, "Семейство“, "Селла ди сан Джиролано", "Троен потрет“, "O donna, Sante Madre mia“, "Не убивай“, портрети на Петър Дънов, Теодор Траянов, Мара Белчева, Рабиндранат Тагор, Чичо Стоян, Роза Попова, Людмил Стоянов, Владимир Димитров – Майстора, Алберт Айнщайн, Джовани Папини, Махатма Ганди, Кастур бай Ганди, Джавахарлал Неру, Амрид Каур Синг. Индийският му цикъл включва картините "Скръбта на Индия“, "Индуски храм“, "Лунна симфония на Хималаите“ и др.

 

Умира на 9 април 1962 г.