Христина Ценкова

Христина Хранова Ценкова е една от първите български дипломирани акушерки, родоначалничка на водното спасяване в България.

 

Родена е през 1852 г. в село Клисура, Самоковско, в семейство с 18 деца, от които тя е най-малката.

 

Още като дете се включва в в националноосвободителното движение като става таен куриер на Софийския, Панагюрския и Ловешкия революционни комитети. Верен съратник е на Васил Левски. Твърди се даже, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София. Априлското въстание през 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу турците и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане.

 

Участва като боец и милосърдна сестра в Руско-турската - 1877-78 г., в Сръбско-българската - 1885 г. и в Балканската - 1912-13 г. войни. Включва се в редиците на Българското опълчение и заедно с братята си воюва и помага на ранените в тежките сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Шестима от братята ѝ загиват в Руско-турската война от 1877-1878 г., а четирима - в Сръбско-българската война. Заради загубите на семейството ѝ, нейният личен принос и героизъм, е изпратена да учи за акушерка.

 

Завършва Повивалний (Акушерски) институт при Имперския унивеситет "Св. Владимир" в Киев с пълно отличие. Завръщайки се в България през 1881 г. официално практикува професията. Така става първата действаща българска акушерка (същата диплома има и Райня Княгиня, която така и не упражнява тази дейност). Година по-късно в България е открито и първото родилно отделение в София в Александровска болница. Христина работи в тази област в продължение на 30 години - в София, Лом, Силистра и Варна. Тя изражда повече от 3462 бебета.

 

Живее и работи във Варна 17 години. Обича морето и се научава да плува много добре. Тя е и първата неофициална българска състезателка по плуване. Изявява се и като първа българска "морска" спасителка – спасява 54 давещи се.

 

През 1907 г. получава сребърен орден "За гражданска заслуга" и скромна парична награда от благодарните варненци, заради многото бебета, които е изродила и заради многото човешки животи, които е спасила в морето. 

 

На повече от 60 годишна възраст, Христина Хранова отново отива доброволец на фронта, този път във Втората балканска война и се сражава при Куманово и Крива Паланка. 

 

Краят на живот на Христина Ценкова минава в бедност. Тя живее със скромна пенсия от 60 лв., отпуснати ѝ след множество молби от нейна страна до Народното събрание.

 

Умира на 14 ноември 1922 г. Днес старозагорският полувисш медицински институт носи нейното име, във Варна има улица, носеща нейното име и инициатива на Медицински университет - Варна да издигне неин бюст-паметник.