Георги Агура

Георги Василев Агура е български офицер, генерал-лейтенант.

Роден е на 8 февруари 1853 г. в Чушмелия, Бесарабия.

Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва първия випуск на Военното училище в София, а по-късно и Военно-юридическа академия в Санкт Петербург и става първият български офицер с юридическо образование.

Служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон като ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. Преподава закони и етика във Военното училище. Пише "Сравнителна критическа студия", която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави.

През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I, новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. "Химн на Н.В. Царя", чийто композитор е Емануил Манолов.

На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант като Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.

Умира на 10 февруари 1915 г.