Петър Берковски

Петър Иванов Берковски е български националреволюционер, просветител и общественик, съратник на Васил Левски.

Роден е през 1852 г. в град Лом.

Учи в Белградската духовна семинария. Сближава се с Васил Левски, Панайот Хитов, Георги Раковски, Ангел Кънчев и други. Участва във Втората българска легия. Със стипендия на Антим I учи две години в град Табор, Чехия.

При несполучливия опит на Атанас Узунов за покушение над чорбаджията хаджи Ставри и последвалото разкриване на Хасковското съзаклятие, Берковски е осъден и заточен в Диарбекир. Оттам успява да избяга и се прехвърля в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската и като опълченец в Руско-турската война. Сражава се при Стара Загора и Шипка. След Освобождението е подпоручик в Източнорумелийската милиция.

Поради заболяване преминава на работа в държавната администрация - става кмет на Хасково и окръжен управител в Оряхово, Ловеч и Лом. Назначен е за политически агент на Княжество България в Източна Румелия с цел да работи за бъдещото съединение под егидата на княз Ал. I Батенберг.

С финансовата помощ на българското правителство Берковски организира издаването на в. "Съединение” в Пловдив. Автор е на мемоарите „Из възпоминанията ми. Записки”.

Умира на 15 март 1892 г. в Лом.