Иван Дибич - Забалкански

Иван Иванович Дибич-Забалкански (по рождение Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич), е руски пълководец от германски произход, генерал-фелдмаршал, граф, командващ военните операции в България по време на руско-турската война от 1828/29 година.

Роден е на 13 май 1785 г.

Син е на пруски офицер – аристократ от Силезия. Завършва кадетско училище в Берлин и се преселва в Русия при баща си, който е на руска служба. Като младши офицер в гвардейския Семьоновски полк, Дибич участва в Аустерлицкото сражение през 1805 г. По време на Наполеоновото нашествие в Русия през 1812 г. служи като началник-щаб на корпуса на генерал Витгенщайн, който прикрива направлението към Санкт Петербург. Допринася за успешния завършек на войната, убеждавайки командването на пруските войски (формален съюзник на Наполеон), да не се месят в бойните действия в полза на отстъпващите французи.

По време на руско-турската война от 1828 г. генерал Дибич ръководи бойните действия, съсредоточени срещу турските крепости Силистра и Варна. През май разбива турците при село Кюлевча, Шуменска област. Решава да заобиколи силната турска армия в Шумен, прекосявайки Балкана (затова получава и прозвището си Забалкански) и така заварва османците напълно неподготвени, а с превземането на Одрин през август същата година принуждава султана да иска мир.

През 1831 г. Дибич оглавява руската армия, изпратена да потуши избухналото в предходната година Полско въстание. Въпреки победите си при Грохов и Остроленка не успява да сломи въстаниците.

Умира от холерата, избухнала в руския лагер, на 29 май 1831 г.