Любен Дилов - баща

Любен Дилов Иванов e български писател, преводач и публицист, основоположник на родната научна фантастика. ата.

Роден е на 25 декември 1927 г. в Червен бряг.

Юношеството си изкарва в Германия, където посреща началото и края и на Втората Световна война. След края на войната семейството се прибира в България, а баща му е изпратен в лагера в Белене. Завършва Софийския университет със специалност "Български език и литература“. Като студент публикува и първите си разкази във в. „Народна младеж”. Издава и първата си книга „Гълъби на Берлин”. Работи в Съюза на българските писатели, като редактор във вестник "Септемврийче", в списанията "Септември" и "Картинна галерия", в литературния седмичник „Родни простори”.
Втората му книга „Атомният човек” е първият български научно-фантастичен роман. Утвърждава се в жанра с фатастични романи като "Многото имена на страха", "Тежестта на скафандъра", "Пътят на Икар".

Автор е на още романи - "Кладенецът на Таласъмите“, "Парадоксът на огледалото“, "Звездните приключения на Нуми и Ники“, "До райската планета и назад. Другите приключения на Нуми и Ники“, "Жестокият експеримент“, "Незавършеният роман на една студентка“, "Демонът на Максуел“, на множество повести, разкази и новели - "Да нахраниш орела“, "Даровете на Бога“, "Двойната звезда“, "Дори да си отидат“, "За Джони, който искаше да излезе“, "Зеленото ухо“, "Моят странен приятел астрономът“, "На пеещата планета“, "Напред, човечество“, "Педагогическата машина“, "Не пушете! Затегнете коланите!“, "Още по въпроса за делфините“, "Хубавата Елена“, "Цялата истина около шимпанзето Топси“, "Шегата на капитана“, "Гълъби над Берлин“, "Точката на Лагранж“,"Осъзнаването на роботите“, "Новогодишна трагедия“, "Наше доказателство за летящите чинии“, "Поредният номер“, "Последното интервю на Адам Сусбе“, "Странните качества на Борис Левиташки“.

През 1989 г. Любен Дилов основава литературната награда за българска фантастика „Гравикон”.

Умира на 10 юни 2008 г.