Анастасия Димитрова

Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка.

Родена е на 12 май 1815 г. в Плевен.

Майката на Анастасия работи като прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Съпругата на епископа Евгения забелязва любознателната Анастасия и я взема под крилото си. С нейна помощ момичето е прието да учи в Калоферския девически манастир "Въведение Богородично. Там изучава църковнославянски език, граматика, аритметика, история, география и други науки. Нейни учители, освен монахините, са известни възрожденски учители като Райно Попович, Ботьо Петков, Брайко Хаджигенович. Скоро е поканена да преподава в манастира.

През 1840 г. с материалната и морална подкрепа на врачанския епископ Агапий, Анастасия Димитрова открива в Плевен първото българско светско девическо училище в една малка стая на църквата "Св. Николай". Трудностите от материален характер Анастасия преодолява с невероятно креативни решения - например поради липсата на глобус, тя поставя в корито с вода няколко парчета дървесина с формата на континентите и така децата придобиват знания за света. Местното население, виждайки нейната всеотдайност, подпомагат с каквото могат училището- маси, столове, храна...

При Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Освен българска история, математика и география, те усвояват и гръцки език. Някои от тях откриват училища и в други градове на България.

По време на освободителната война Анастасия и ученичките ѝ приютяват и спасяват много деца, пострадали, останали без родители.

Анастасия Димитрова посвещава на педагогическа дейност повече от 50 години от живота си. Утвърждава девическите училища в България.

През 1894 г. отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашество под името Анна и скоро след това умира.