Сава Доброплодни

Сава Хаджиилиев - Доброплодни е български книжовник, педагог, театрален деец, член на Българското книжовно дружество (БАН).

Роден е на 3 декември 1820 г. в Сливен.

Завършва Великата народна школа в Цариград. Изучава активно философия, история, древногръцки и латински, класическа литература, география и др.Тук получава прозвището Доброплодни.

Завършвайки образованието си, Сава се прибира в родния си град и с помощта на градските първенци отваря свое малко училище и библиотека към него. По-късно работи като учител в Котел и Шумен, както и в други градове. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Става инициатор за създаване на читалище.

Сред най-изтъкнатите ученици на Сава Доброплодни са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Той развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство. Превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия.

На 15 юли 1856 г. осъществява едно от първите две театрални представления в България - побългарената комедия „Михал Мишкоед”, с която поставя началото на българския театър. В нея участват неговите ученици.

През 1859 г. Доброплодни се завръща в родния си град Сливен и отваря едно от първите училища за възрастни. Активно подпомага местните библиотеки, читалища и образователни центрове. Подпомага развитието на българските учители и тяхната преподавателска методология.

Сава Доброплодни съставя и издава учебни помагала - "Водител за взаимните училища", "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" и др. Автор е на "Кратка автобиография", "Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието", За българския театър подготвя произведенията "Тримата ефрейтори", "Вяра и любов", Прошенописецът" и др.

Умира на 19 април 1894 г. в София.