Иван Асен II

Иван Асен II е български цар от 1218 до 1241 г., син на Иван Асен I.

Прекарва години в изгнание, където овладява силата на дипломацията и умело я използва. Връщайки се в България, си връща бащиния престол. Изявява се като голям дипломат и политик. Установява силна централна власт и прекратява вътрешните междуособици. Стреми се да поддържа мирни отношения със съседните държави. Проявява се и като опитен пълководец. При разгрома на Теодор Комнин през 1230 г. при Клокотница са пленени самият Теодор Комнин с цялото му семейство, много велможи и голяма част от войската. Категоричен победител в битката, българският владетел освобождава пленените обикновени войници без да поставя условия. Тази необичайна за онова време проява на милост има благоприятни последици в бъдеще - когато българската армия започва настъпление срещу владенията на Теодор Комнин почти всички градове и крепости се предават без бой под властта на цар Иван Асен II.

При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Иван Асен II е известен и с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.

Макар през по-голямата част от своето царуване Иван Асен II да отделя повече внимание на своите отношения със съседните държави, той допринася не малко и за развитието на вътрешнополитическия живот на страната. По негово време настъпва истински стопански и културен разцвет. Нарастват търговските връзки на България със съседните балкански държави, което предизвиква голяма нужда от пари. Това довежда до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, извършено за пръв път в историята на българската държава.

Иван Асен II умира на 24 юни 1241 г.