Класация
Андрей Ляпчев
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Андрей Тасев Ляпчев е български политик, ръководител на Демократическия сговор, министър-председател на България в 43-тото, 44-тото и 45-тото правителство.
Роден е на 12 декември 1866 г. в град Ресен, Македония.
Учи в Ресен, а после в гимназиите в Битоля, Солун и Пловдив. Още като ученик се включва в борбата за Съединение. Завършва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Владее френски, немски, руски и турски език.
След завръщането си в България работи в Министерството на финансите. Редактор на в. "Млада България" и в. "Реформи". Участва активно в българското и македонско националноосвободително движение. Член и един от водачите на Демократическата партия. Народен представител в 14, 16, 17, 18, 19, 21, 22 и 23 ОНС. През 1908 г. влиза в състава на първото правителство на Ал. Малинов като министър на търговията и земеделието. От тази позиция играе активна роля в обявяването на независимостта на България. По-късно става министър на финансите и като такъв успява да премахне много данъци, наложени от предишни правителства.
Ляпчев е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и Съюза на популярните банки и създател на Българската централна кооперативна банка.
След капитулацията на България в края на Първата световна война Ляпчев отново поема финансовото министерство. По време на втората национална катастрофа за кратко оглавява и Военното министерство, като се превръща в първия цивилен, заемал този пост.
Не одобрява земеделския режим. След преврата срещу Александър Стамболийски Ляпчев е избран за лидер "Демократически сговор" и през 1926 г. оглавява първото правителство на дясното обединение. Действа на моменти с твърда ръка, но провежда по-гъвкава вътрешна и външна политика. Известен е изразът му да се управлява "со кротце, со благо". Поема курс на политика на бюджетни икономии, целяща стабилизация на финансите. За 5 години, в които управлява, се създават условия за икономическо развитие. Опитва се да се сближи с Англия. Съдейства за навлизането на чуждестранни капитали у нас и за включването на страната в "стабилизационния" план на Финансовия комитет при ОН, с чиято помощ на България се отпускат Бежанският и Стабилизационният заем. Намаляват се и предвидените за плащане от България репарации по Ньойският договор.
Умира в София на 8. 11. 1933 г.